Die Liebe und Art

rabbits I made, decided to go to a walk in the garden. It is so wonderful weather so I couldn't say no.
#Зайчетата, направени от мен, решиха да се разходят в градината. При такова хубаво време как да кажа "не".
von mir gebastelten Häschen haben beschlossen, einen Spaziergang im Garten zu machen. Wie kann man bei so gutem Wetter nein sagen?

Добро утро ❤️
Моята изключително мъдра сестра днес каза следното " Творческото начало трябва да бъде подхранвано всеки ден"
Аз обикновено се дърпам и споря заради думата "трябва", защото според моята теория за живота трябва единствено да умрем... И да си платим данъците естествено...
Но този път реших да не споря...
И това е един от проявените чрез мен бродещи ангели. Направен от стъклени перли, пера, декоративни елементи и много любов за да се съберат в едно ❤️

😇

Ich habe heute eine lange Spaziergang gemacht. Meine Laune war nicht so gut und ich habe in Mitte der Stadt meine gute Laune gesucht.
Tja... Überall waren Leute mit traurige Gesichter...
Schließlich war ich am Metro station neben Sofia University und bam..... Eine junge Mann mit die blauesten Augen, die ich je gesehen habe hat mit mir gesprochen.
"Entschuldigung die Dame! Darf ich ihnen etwas sagen?" war die Frage.
Ich war so traurig das ich habe nichts dagegen gesagt und habe nur kurz gewartet.
"Wenn die Sonne scheint nicht bitte schauen sie sich in ein Spiegel. Dort können sie die Sonne sehen." - hat er gesagt.
Ich war überrascht. Aber ich habe gelacht. So was habe ich nicht gewartet.
"Bitte" - hat er weiter geredet, "Bitte, schauen Sie mal was ich zu verkaufen habe. Natürlich ist es nicht so schön wie Ihre Lächeln aber ein Blick lohnt sich"
Ich habe die Sachen angeschaut. Waren schöne Bilder und Geburtstag Karten.
Ich habe eine Bild genommen und habe ihm gefragt
"Wie viel kostet es?"
"Wie viel dein Herz sagt." - wäre das Antwort
"Okay. Ich werde diese Karte kaufen."
Ich brauchte diese Karte nicht wirklich. Aber die gute Worte von ihm waren genügend die Richtung von meine Gedanken zu ändern.
Gott sei Dank das gibt es immer noch Leute mit gute Laune in die Welt 😇

Недовършено
Запиши живота си - каза ми някой
И записах го аз върху пясък
С водни капки оформих си мислите
И ги пуснах да летят по света.
Вятър духна и всичко омеси.
И загубих аз мойте слова.
Непонятност обзе ме и тръгвам
Да броя песъчинки в снега.
Да запишеш живота си с пясък...
Ще се питаш дали си живял...
Ще избършеш сълзите на мислите
И ще молиш за помощ... И тя
В миг ще дойде. Бял лист ще ти връчи.
Ще започнеш да пишеш от там,
Дето думите тихо нашепват
Колко щастие ти си видял.
Как сърцето ти трепкаво свети
При вида на обични чеда.
Как надеждата винаги носи
Милосърдност във твойта душа...
Как не бива да пишеш на пясък
Как сърцето от болка кърви
Как мечтите отлитат, когато
Ги забравиш... И спомен си ти...
Запиши живота си - каза ми някой
Откъде да започна не знам...
"Потърпи и ще чуеш" - нашепва душата
Потърпи... Ще започна от там...
1.1.2023

"Никога не подценявай силата на глупавите хора, обединени в големи групи"
Джордж Карлин

The wonder from peace of material to become a Tedy bear with face and character... Just wonderful

New friends at home 😊 just nice
And so easy to make

Himmel schreibt mit großem Feder

Бялата смърт тихо и спокойно чакаше своите гости. Нямаше за къде да бърза. Знаеше, че те рано или късно ще намерят пътя към нея.
Бе жадна за тяхното внимание и й липсваше глъчката на множеството посетители.
Бе наясно, че никой не би дошъл при нея доброволно, защото на всички им бе мил живота. Но тайно се надяваше да намери съмишленици.
Бялата смърт леко повдигна завесата, криеща я от външния свят.
Точно както го бе предвидила.

Снегът се сипеше над земята и пречеше на шофирите, забързано стиснали запотените волани на автомобилите си. Магистралата бе пълна, както винаги.
Всеки искаше да стигне от точка А до точка Хикс Ипсилон за нула време. А нула време не бе измислено все още в тази реалност.
И шофьорите натискаха педала на газта, с неуморната надежда да достигнат заветната цел точно в определеното от навигацията време.
А снегът кротко се стичаше по повърхностите на коли, камиони, улици... Играеше на криеница с вятъра и нежно обещаваше покой.
Сняг, висока скорост и заледени улици.
Това бе перфектното състояние за да може бялата смърт да приеме своите гости.
От толкова отдавна не й бяха идвали посетители. Дори снегът бе забравил пътя към дома.
И, тъкмо когато виждаше как двама прекрасни посетители са се запътили към светлината, бум....
"Цъфти, искаш ли да запалиш една цигара" - попита братовчедката,която бе с няколко години по - голяма от въпросната Цъфти.
"Како Кристи, знаеш, че ще ни се карат. Пък и аз съм малка"
"Малка, малка.. Една дръпка и толкова" - засмя се Кристи. А малкото момиче от любопитство реши да опита. Естествено, че една дръпка и вдишването й предизвика страховита кашлица.
"Е, е, не е чак толкова зле, де"- смееше се братовчедката Кристи.
" Ужасно е," - със сълзи на очите каза Цъфти (всъщност се казва Цвети, но на Кристи това име повече й харесваше.
"Ще ни се карат, да знаеш" - вече успокоена , каза Цвети.
"Няма да ни се карат, ако никой не знае.
Цъфти! Това ще е нашата малка тайна. Нали?"
Малкото момиче кимна с глава.
"Добре, како Кристи. Няма да кажа. Но нека се прибираме, че е вече много тъмно"
Летните нощи на село са невероятно красиви. Въздухът е чист. Светулките блещукат като миниатюрни звездички. А небето е далече, далече... Нахлупило земята като шапка, обсипана с милиони и милиарди светлини.

" Цъфти, искаш ли една цигара? "
Гласът на Кристи събуди жената, караща в снежното време по магистралата.
Тя тръсна разтревожено глава и отвари прозореца да влезе чист въздух.
"На следващата отбивка трябва да спрем и да си отдъхна, ако не искаме да сме в статистиката на жертвите по магистралата" - каза жената на приятеля си.

Бялата смърт пусна завесата и сърдито влезе в къщата си. Изкачи стълбите до третия етаж и отвори вратата на отдавна починалите. Там бяха хора, дошли й на гости преди много години. И те й бяха приятни, но тя искаше нови гости.
Премина покрай ъгъла за забавления и спря до стола на забравата.
"Нали те предупредих да стоиш настрана" - сърдито каза бялата смърт."и ти казах, че тук не се пуши"
Жената, седяща на стола, издуха облак цигарен дим в лицето на бялата смърт и, смеейки се, каза:
"На Цъфти още не й е дошло времето. Няма как да те оставя да я вземеш "
Бялата смърт сърдито тропна с крак.
"Няма да ми се месиш повече "
" Споко, нашта , има толкова много безумци, които са на път към теб. Няма кво да ми се цупиш" - Кристи направи кръгчета от цигарения дим и ги запокити към бялата смърт.
Бялата смърт уморено излезе от стаята.
Винаги се намираше някой добър роднина-дух да й пречи.
" Да му се не види.... С тази демокрация и в отвъдното всичко се обърка. "
Бялата смърт влезе в кухнята. Взе си висока чаша. Напълни я със светлина и се върна при завесата между световете.
"Светлината привлича всички живи същества. Ще получа своето, пък да става, каквото ще"- промърмори бялата смърт и отпи голяма глътка светлина.
След това се приближи до завесата между световете и зачака....
Снегът продължаваше да се сипе.... А хората продължаваха да натискат газта....
И очакваха да дойде...
Времето нула....
Или светлината