Veselin Bojkov

България е №1 за публиката! 🇧🇬 👏 "Bangaranga" предизвика истински фурор в залата, като през цялото време публиката аплодираше динамичната хореография на DARA. Научете отзивите в линка в първия коментар 👇

През 1974 г. в ледените диви места на Чукотка, Русия, младо, самотно полярно мече Маша буквално е оставено да умре, след като майката е убита. Твърде слабо, за да оцелее само в суровата арктическа зима, бъдещето му изглеждаше мрачно.
🌍🌍🐻‍❄️🐻‍❄️🐻‍❄️🌫️🌫️🌫️❄️❄️🏔️🏔️🏔️
Това е, докато изследователят Николай Мачуляк не го намира. Воден от чиста доброта, Николай започва да храни крехкото мече през най-студените месеци, носейки ѝ риба, месо и кондензирано мляко.
Под неговите грижи Маша станала силна и между човека и звяра се формирала рядка, доверителна връзка.
👍❄️❄️🏔️
Когато дошла пролетта, Маша си тръгнала и изчезнала в тундрата.
Николай мислил, че тя си е отишла завинаги.
Но две години по-късно, през февруари 1976 г., тя се завръща!
Маша вече била напълно пораснала мечка, тежаща 150 килограма. Удивително, но тя разпознала Николай и безстрашно приела храната му.

Изненадата обаче не свършва до тук! Скоро към Маша се присъединила много по-голяма полярна мечка, наречена Мария Михайловна. Независимо дали е била спътник или защитник, тази огромна мечка позволила на Николай да ги храни редовно и двете..
👍❄️🏔️🐻‍❄️🐻‍❄️🐻‍❄️
Тяхното невероятно приятелство привлякло любопитство отвсякъде.
Това бил истински момент на чудо.
Дивото животно обаче е винаги непредсказуемо. Загрижена за безопасността им, съпругата на Николай го помолила да спре. Най-накрая той се съгласил и мечките изчезнали обратно в Арктика.

Следите им избледнели оставяйки след себе си невероятна мистерия: дали наистина си спомнят човека, който ги е хранил?
Тази невероятна история, разказана по-късно в книгата "Молба за приятелство" от 1977 г., е красиво напомняне, че доверието, а не укротяването, може да създаде най-редките връзки в животинския свят...

Днес имам рожден ден. Отглежда ме баба ми. Тя ми направи тази торта. Много съм ѝ благодарна за нея.🎂❤️

CRISTIANO JR. с любимия си футболист.

Един човек попитал Пикасо: "Струва ми се, че не притежавате никакви други умения за рисуване, освен да смесвате разни цветове и да рисувате преплетени линии..."
Пикасо взел четката си и нарисувал зрънце пшеница на пода.
То станало толкова истинско, че едно пиле започнало да кълве пшеничното зърно.
Човекът, изумен казал на Пикасо: "Защо настоявате да правите тези странни картини, когато можете да рисувате толкова съвършено...?"
Пикасо му отговорил:
"Защото не рисувам картините си за кокошки ..."

Добро утро! 😉

Н

… Когато мъжът прегръща жената...

Всичко, което тя търси
е в мълчаливия кръг на ръцете му.
Когато мъжът тихо се приближи изотзад
и прегърне своята жена,
той със своите ръцете затваря кръга -
на нежността, топлината, разбирането и закрилата. Той разполага жената в средата на своя жив кръг и така ѝ показва неволно,
че сега тя е центърът на неговата Вселена.
https://5itagor.com/kogato-mazut-pregra6ta/

Нумерологията може да ви предложи
Пакет "АЗ И ДРУГИТЕ", включващ:
Анализ на дата на раждане(за вас)
+Съпоставка между любовни партньори или баща/дъщеря
+ Бонус: Нумерологична мандала за благоприятност(4 карти):
https://5itagor.com/uslugi/

Разширете разбирането си къде математиката среща духовността - в нумерологията! ❤

Ако ви е интересна тази страница и искате да ползвате инструментите и знанието, което споделям тук абсолютно безплатно вече десета година, харесайте или я последвайте
за да виждате и нови публикации. ❤

#нумерологичнияключ #питагор

ЗНАЕТЕ ЛИ КЪДЕ ОТИВАТ НЕИЗКАЗАНИТЕ ДУМИ И НЕРЕАЛИЗИРАНИ ДЕЙСТВИЯ?

Знаете ли къде отива това, което силно желаете да направите, но така и не си позволявате да извършите на действия?
Знаете ли къде отива всичко това, което искате да кажете, но в крайна сметка не казвате?
Знаете ли къде отива онова, което не си позволявате да почувствате и преживеете, а копнеете за него?

Със сигурност бихме искали, всичко това, да потъва в забрава и да не съществуват последствия за нас, но понеже енергията и информацията никога не се губят, а само се трансформират, следователно се натрупват като негативна енергия (под формата на негативни емоции) в телата ни и изпълват душите ни с приглушени тъжни викове, навътре към нас самите.
Това, което не изказваме и не извършваме за себе си, първоначално се превръща в безсъние, после в тревожност и депресия, във възпалено и болезнено гърло, а с течение на времето и в по-сериозни болестни симптоматики.
Това, което не изказваме, се превръща в тъга и носталгия, извън времето и пространството.
Това, което не казваме, се превръща в тягостни задължения, дългове и висящи проблеми за нас.
Думите, които никога не изказваме, се превръщат в наши дълбоки недоволства, мъка и разочарования.

Това, което не изказваме и в крайна сметка не намираме смелостта да извършим в живота ни всъщност не умира, то просто ни убива, бавно, но сигурно.